„Нещата стават все по-зле! Не виждам правилен ход!“ – разказът й беше изпълнен с отчаяние и липса на искра.
Когато дълго време желаната промяна е била виждана като нещо далечно („Някой ден ще работя това и това…и ще правя това и това….“), сякаш подходящият момент за действие се отлага за по-натам…(сега не е ок, нека мине ….това и това…)
За мен първата стъпка към намирането на изход е ПРИЕМАНЕТО на ситуацията такава, каквато е. Под приемане имам предвид – ВСИЧКО – и лошите, но и хубавите страни.И знам, че хубавите са отдавна забравени, защото неприятните „тежат“ и „тровят“ всеки миг, НО е ВАЖНО!
След приемането идва момент за ПЪРВАТА ВЪЗМОЖНА стъпка. Дори и малка промяна, която да задвижи вътрешното ни колело към движение.Забелязвам, че когато твърде дълго стоим в дадена ситуация и свикваме с нейния дискомфорт, тя за нас става мазохистична комфортна. Не искаме да си признаем, но сме си ок там..И страха да променим нещо в нашия вътрешен взор е ОГРООМЕН. Което всъщност рядко е така…
Затова моят съвет е:– Обърни се реално към текущата си работна ситуация (това важи за всяка една сфера от живота – принципът е еднакъв) и я огледай „трезво“.
– Започни да си мислиш за възможности (сякаш го правиш за друг човек, за да махнеш емоционалната обвързаност).
Насреща съм да ти помогна да НАМЕРИШ ПОСОКАТА с еднократна среща (в нея обсъждаме, правим практика и после давам обратна връзка с домашно).
Пиши ми за повече инфо.
Надявам се съм те замислила и съм посяла семето на надеждата.
Промяната зависи само от теб!
Теди
